Хитрата стопанка (народна приказка от Странджа) 16 +
Хитрата стопанка (16 + )
(Народна приказка от Странджа)
Един човек отишъл в друго село по работа и там замръкнал. Видял го един негов прочут и го поканил да му гостува вечерта. Въвел той гостенина си в къщи, взел едно шише и се върнал в кръчмата да вземе вино, та да се почерпят.
Седнал гостенинът в къта при огнището и почнал да се събува. В това време стопанката взела в ръце дървеното чукало за чесън, измила го и почнала да го маже със сапун. Гостенинът я погледал, погледал, че попитал:
- Защо ви е това чукало, младоженка?
- Е, по какъв начин за какво - ние тук си имаме адет - като ни пристигна гостенин, да му го пъхаме откъм гърба - да преспи с него.
Уплашил се гостенинът - това чукало по какъв начин се изтрайва! Грабнал си цървулите в ръце и беш да го няма! Пък то всичкото това го правела дамата преднамерено, тъй като била сготвила патка, та измислила историята с чукалото да изгони госта и да не яде той от патката.
Още като избягал гостенина и стопанката скрила тенджерата с патката. Върнал се мъжът й от кръчмата и попитал, къде е гостенинът, а тя, като го подбрала:
- Ти по тази причина ли го докара този тук - да ни открадне патката! Докато аз бях в избата, той сграбчил тенджерата и избягал! Иди в този момент та го стигни! Ще има да чакаш патка да ядеш?
- Брех да се не види и дяволът му! - затюхкал се мъжът. Аз по тази причина ли я храних тая патка толкоз време! Чакай да взема един залък самун и да тичам да го стигна, та най-малко веднъж да си топна от манджата с патката!
Отчупил той един резен самун от топлата пита и хукнал да гони гостенина. Като излязъл отвън селото, гледа на месечината, че гостенинът взел много преднина, бяга ли бяга.
- Ей, приятелю! - викнал селянинът. Почакай да си топна най-малко един път!
А гостенинът се обърнал и му рекъл:
- Ако ме настигнеш, топни го в случай че искаш и два пъти! - и още по-бързо закрачил. Той си помислил, че желае да натопи чукалото.
В това време дамата, като останала сам-сама в къщи, излапала лакомо патката, изпила и виното, че строшила шишето и разляла малко вода до огнището - сякаш, че е от виното.
Мъжът като не могъл да настигне гостенина, върнал се и като видял мокрото край огнището, си рекъл - " Дали и виното не се е разляло! ". Жена му пък го посрещнала намръщена и ядосана и отново му се сопнала:
Ти по тази причина ли го остави това шише на огнището - да го бутне котката и да го строши, а?
Та по този начин ги подредила стопанката и двамата - хем изяла сама патката, хем изпила виното, а за мъжа й и гостенина - нищо. Отгоре на всичко изкарала мъжа отговорен за изпитото вино.
Изображение: Lakis Papadakis




